Лично мнение....
Либерализацията в Османската империя започва в началото на 19в.        С нещо като еквивалент на указ, султана дава права на раята и тя уж става равноправна с останалите, ама не съвсем.       Но както и да е, българите вече могат да притежават земя, фабрики, да развиват търговия, да строят църкви и училища. Появяват се чорбаджиите.  Иван Денкоглу и неговата дейност е ярък пример за това.         Възраждането е процес, протичащ паралелно с тези промени в Османската империя и те само го ускоряват и му придават мащабност.         На практика, към 1876 г. живота на българското население в Османската империя е бил с по-висок стандарт, като икономическо и правово отношение в сравнение със селячеството в Русия.          Руските селяни, макар и освободени от Александър 2 в 1861г. се намира в тежка икономическа зависимост от бившите си господари, тъй като личната свобода на селянина е ограничена, плаща поголовен данък, носи воинска повинност и може да бъде подлаган на телесни наказания.  Парцелите земя, които получават селяните са твърде малки, като за тях селяните са длъжни да заплатят откупи, много по-високи от реалните им цени, в полза на дворянството.       Не случайно избухват селски бунтове срещу отмяната на крепостното право през тези години.         Желанието на българското население за независимост не се дължи на икономически причини или робски зависимости от Османската империя, а на осъзнато чувство за идентичност и национално самоопределение.        Първата основна крачка в тази посока е създаването на Българската екзархия, представляваща върховна национална организация на Българската православна църква.          Учредена е със султански ферман от 28 февруари 1870 г.               На практика, по този начин, най-просто казано се институционализира съществуването на българския народ и се предявяват претенции за неговото самоопределение!         Както казва Константин Величков – "Турците не ни правеха нищо, но ние не можехме да търпим да ни управляват.”         На това се дължи учудването на руските войници, когато виждат с очите си, какъв народ са дошли уж да „освобождават“, както гласи официалната пропаганда.          Самият Достоевски описва почудата и завистта на руските офицери, когато навлизат в българските земи и виждат богатството на българите, къщите и църквите им:              „...вдруг мы увидели прелестные болгарские домики, кругом них садики, цветы, плоды, скот, обработанную землю, родящую чуть не сторицею, и, в довершение всего, по три православных церкви на одну мечеть,— это за веру-то угнетенных! «Да как они смеют!» — загорелось мгновенно в обиженных сердцах иных освободителей, и кровь обиды залила их щеки. «И к тому же мы их спасать пришли, стало быть, они бы должны почти на коленках встречать. Но они не стоят на коленках, они косятся, даже как будто и не рады нам! Это нам-то! Хлеб-соль выносят, это правда, но косятся, косятся!..» от „САМЫЙ ЛАКЕЙСКИЙ СЛУЧАЙ, КАКОЙ ТОЛЬКО МОЖЕТ БЫТ”          А относно мераците на Русия да се разпростре до Босфора и проливите и желанието и да освобождава Балканите в тази връзка, това е друга тема, която бихме могли да разнищим, ако има желаещи.

И още няколко интересни линка от мен:
 http://zalazatanci.com/ 
http://yasoo.us/