Постинг
28.02.2012 11:04 -
Хубава история без край...
I"ve been misunderstood for all of my life
But what they"re sayin", girl, just cuts like a knife
"The boy"s no good"
Кюлефа застава на вратата и изглежда объркан. И аз съм. Никога не съм очаквал той да дойде в болницата, той пък не е очаквал цялата тази тълпа и смрад. Но това е ортопедията и всички сме заковани за леглата. Буквално. Оглежда ме, заявява, че с всички тези шевове (бяха над 80 преди операцията) изглеждам като "нескопосан гоблен, шит с една ръка от сляпа етиопка, случайно попаднала на северния полюс". В същото време се появяват докторите за визитация и на Кюлефа му се налага да изслуша поредна реч на лекуващия ме доктор за "чудо е, че си жив, момче". Когато визитацията приключва, ме пита с изкуствена насмешка: - Е, и как е животът? Знам, че му е гадно да е тук, че насила е събрал волята да дойде. Гоня темата от мен: - Парадокс, Кюле. Пълен фарс- и започвам да му разказвам за заобикалящата ме действителност. На съседното легло лежи дядо. Живее в някакво забито село около Варна и до селото се стига само по един път, минаващ над Камчия. Мостът над реката бил стар и много разбит и от години се пишели молби да бъде ремонтиран. Синът на дядото отишъл "о градо", замогнал се и дарил парите за ремонт. Не им разрешили да ремонтират сами и изпратили "държавна фирма". Ремонтът излязъл с пъти над планираното, но синът вече се бил хванал на хорото и плащал. Няколко дни след тържественото откриване на моста, дядото отишъл да се разходи по него. Парапетът паднал и му размазал двата крака. От другата ми страна е един дърт циганин. Построил къща на три ката и поканил родата да празнуват. Естествено, на третия етаж. Явно циганите имат други разбирания от моите за "готова къща" и когато през нощта циганинът излязъл на терасата ДА СЕ ИЗПИКАЕ, забравил, че няма парапет и паднал. Набил си е краката така, че ще лежи няколко месеца с екстензия. Разказвам му за предната нощ, когато майка ми, видимо изцедена от безсъние, решава да ми даде приспивателно, за да може да се наспи на табуретката до мен. Допитва се до сестрите и докторите и получава зелена светлина. Дава ми едно хапче, тя взема половинка. И заспива. Никой не й е казал, но точно това приспивателно, в комбинация с тоновете лекарства, които вземам, действа като халюциген. И аз цяла нощ разпитвам минаващите пред леглото ми кервани какво е времето в оазиса и може ли да ми дадат малко вода? Красива циганка всеки път слиза от камилата, навежда се над мен и ми налива в устата. И така хиляди пъти. На сутринта майка ми не помни нищо, а 60-годишната жена на циганина обяснява как съм бил обзет от духове и ми носела вода на няколко минути.
Кюлефа се залива от смях. Обещава да дойде да ме види пак след операцията и се изцежда. Звъни ми няколко седмици по-късно, вече съм изписан. Моля го да дойде да ми изпее "Girl, youґll be a woman soon". Идва. - Е, и как е животът?- погледът му не се отделя от краката ми. В болницата бяха завити и сега някак не е готов за гледката. В последните дни често съм срещал този поглед и неизговореният въпрос е "Ще можеш ли да ходиш пак?" - Има и по-гадно, Кюлеф. - Има ли? - Има- разказвам му поредна история от болницата. Мъж кара Лада Нива от Аладжа Манастир за Варна. На един завой срещу него излиза изпреварващ на забранено бус, блъска го и го обръща в стръмния склон край пътя. Жената до него не оживява. Убеден съм, че този мъж беше готов да даде краката си (и не само), за да върне жената. Но нямаше избор. И аз съм щастлив, че неговата ситуация ми се е разминала на косъм. Кюлефа кима. Мисли дълго и накрая започва един безумен монолог за доброто, лошото и по-лошото: - Животът верно е парадокс! За няколко дни успя да ми объркаш представите за добро и зло. Излиза, че лошото е лошо само когато не можеш да го сравниш с нищо по-лошо. Ти можеш да останеш инвалид, което за мен е най-голямото лайно, но всъщност има и по-голямо. Да убиеш човек. И да живееш с това. И когато вече съм убеден, че няма по-голямо лайно, ще се случи нещо, което ще ми каже "имааааааа". И онова "най-голямо зло" от преди няколко минути ще ми се струва едва ли не добро. Парадокс до парадоскса, мила моя майнольо! Представи си как се чувства синът на дядото от болницата. Добро ли е направил като е дал парите за моста, или зло? В твоята случка всички оживяхте и ако продължаваш да гледаш така на нещата, скоро тези лайна ще се превърнат в една хубава история. И като всяка весела случка, ще е хубава история без край.
Така е, Кюлеф. Хубавите истории винаги са без край. И ти си една от тях. Хубава история без начало и без край.
Well, I finally found what I"ve been lookin" for
But if they get a chance they"ll end it for sure
Sure they would
Baby I"ve done all I could
it"s up to you
But what they"re sayin", girl, just cuts like a knife
"The boy"s no good"
Кюлефа застава на вратата и изглежда объркан. И аз съм. Никога не съм очаквал той да дойде в болницата, той пък не е очаквал цялата тази тълпа и смрад. Но това е ортопедията и всички сме заковани за леглата. Буквално. Оглежда ме, заявява, че с всички тези шевове (бяха над 80 преди операцията) изглеждам като "нескопосан гоблен, шит с една ръка от сляпа етиопка, случайно попаднала на северния полюс". В същото време се появяват докторите за визитация и на Кюлефа му се налага да изслуша поредна реч на лекуващия ме доктор за "чудо е, че си жив, момче". Когато визитацията приключва, ме пита с изкуствена насмешка: - Е, и как е животът? Знам, че му е гадно да е тук, че насила е събрал волята да дойде. Гоня темата от мен: - Парадокс, Кюле. Пълен фарс- и започвам да му разказвам за заобикалящата ме действителност. На съседното легло лежи дядо. Живее в някакво забито село около Варна и до селото се стига само по един път, минаващ над Камчия. Мостът над реката бил стар и много разбит и от години се пишели молби да бъде ремонтиран. Синът на дядото отишъл "о градо", замогнал се и дарил парите за ремонт. Не им разрешили да ремонтират сами и изпратили "държавна фирма". Ремонтът излязъл с пъти над планираното, но синът вече се бил хванал на хорото и плащал. Няколко дни след тържественото откриване на моста, дядото отишъл да се разходи по него. Парапетът паднал и му размазал двата крака. От другата ми страна е един дърт циганин. Построил къща на три ката и поканил родата да празнуват. Естествено, на третия етаж. Явно циганите имат други разбирания от моите за "готова къща" и когато през нощта циганинът излязъл на терасата ДА СЕ ИЗПИКАЕ, забравил, че няма парапет и паднал. Набил си е краката така, че ще лежи няколко месеца с екстензия. Разказвам му за предната нощ, когато майка ми, видимо изцедена от безсъние, решава да ми даде приспивателно, за да може да се наспи на табуретката до мен. Допитва се до сестрите и докторите и получава зелена светлина. Дава ми едно хапче, тя взема половинка. И заспива. Никой не й е казал, но точно това приспивателно, в комбинация с тоновете лекарства, които вземам, действа като халюциген. И аз цяла нощ разпитвам минаващите пред леглото ми кервани какво е времето в оазиса и може ли да ми дадат малко вода? Красива циганка всеки път слиза от камилата, навежда се над мен и ми налива в устата. И така хиляди пъти. На сутринта майка ми не помни нищо, а 60-годишната жена на циганина обяснява как съм бил обзет от духове и ми носела вода на няколко минути.
Кюлефа се залива от смях. Обещава да дойде да ме види пак след операцията и се изцежда. Звъни ми няколко седмици по-късно, вече съм изписан. Моля го да дойде да ми изпее "Girl, youґll be a woman soon". Идва. - Е, и как е животът?- погледът му не се отделя от краката ми. В болницата бяха завити и сега някак не е готов за гледката. В последните дни често съм срещал този поглед и неизговореният въпрос е "Ще можеш ли да ходиш пак?" - Има и по-гадно, Кюлеф. - Има ли? - Има- разказвам му поредна история от болницата. Мъж кара Лада Нива от Аладжа Манастир за Варна. На един завой срещу него излиза изпреварващ на забранено бус, блъска го и го обръща в стръмния склон край пътя. Жената до него не оживява. Убеден съм, че този мъж беше готов да даде краката си (и не само), за да върне жената. Но нямаше избор. И аз съм щастлив, че неговата ситуация ми се е разминала на косъм. Кюлефа кима. Мисли дълго и накрая започва един безумен монолог за доброто, лошото и по-лошото: - Животът верно е парадокс! За няколко дни успя да ми объркаш представите за добро и зло. Излиза, че лошото е лошо само когато не можеш да го сравниш с нищо по-лошо. Ти можеш да останеш инвалид, което за мен е най-голямото лайно, но всъщност има и по-голямо. Да убиеш човек. И да живееш с това. И когато вече съм убеден, че няма по-голямо лайно, ще се случи нещо, което ще ми каже "имааааааа". И онова "най-голямо зло" от преди няколко минути ще ми се струва едва ли не добро. Парадокс до парадоскса, мила моя майнольо! Представи си как се чувства синът на дядото от болницата. Добро ли е направил като е дал парите за моста, или зло? В твоята случка всички оживяхте и ако продължаваш да гледаш така на нещата, скоро тези лайна ще се превърнат в една хубава история. И като всяка весела случка, ще е хубава история без край.
Така е, Кюлеф. Хубавите истории винаги са без край. И ти си една от тях. Хубава история без начало и без край.
Well, I finally found what I"ve been lookin" for
But if they get a chance they"ll end it for sure
Sure they would
Baby I"ve done all I could
it"s up to you
Следващ постинг
Предишен постинг
хванеш за гърлото всеки път.
Аз отивам да преосмисля лайната (моите си лични)
Поздрави !
цитирайАз отивам да преосмисля лайната (моите си лични)
Поздрави !
махай ги... поединично или с лопатата (парцала)...
и на теб, kite...
И мен ме хвана за гърлото, умееш го това.
цитирайне е това целта... въобще не е... явно в моя телевизор е дефекта...
цитирай...за добрите приятели. Поздрави!
цитирайне е малко...
поздрав
за Земята си, като говорим за възможните вероятности - достойно е :)
Лошо може да звучи, съжалявам!
цитирайЛошо може да звучи, съжалявам!
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирайИ юнак до юнака се нареждат на това безкрайно хоро горе... Най-свидните...
Светлина на душата му!
цитирайСветлина на душата му!
10.
анонимен -
http://www. youtube. com/watc...
28.02.2012 17:17
28.02.2012 17:17
http://www.youtube.com/watch?v=aOAnYCEzKHY
цитирайbapha написа:
не е това целта... въобще не е... явно в моя телевизор е дефекта...
Не знам точно каква е целта, но ми хареса начина по който разказваш историята и посланието, което оставяш за все още живите.
Както и да е..
Поздрави,
12.
анонимен -
какво прави човека на снимката? ...
28.02.2012 17:40
28.02.2012 17:40
какво прави човека на снимката? пуши ли или просто си е сложил ръката пред устата
цитирайВерно хубавите истории нямат край... те ще продължат.... когато се съберем отново, някога, там....
цитирайАз пък все се питам, Митак, защо все се налага да оценяваме все по-лошото чрез още по-лошо, когато би могло да оценяваме хубавото чрез още по-хубаво... Явно грешката е някъде във всеобщия ни телевизор...
цитирай
15.
анонимен -
Razkaza e interesen.
28.02.2012 22:23
28.02.2012 22:23
Razkaza e interesen.
цитирайБлгодаря за споделеното bapha
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 20531
