Според статистическите данни, намаляването на конете по света в резултат на въздействие на отровни вещества се колебае между 0,4-4,4 %. Такива съединения, прониквайки в организма, могат или веднага да доведат до рязко влошаване на състоянието и смърт, или постепенно да изтощават  организма, като повишават по този начин възприемчивостта му към заболявания. Съществуват толкова много причини за отравяне на конете, както и на другите животни, и не е възможно всички да се опишат в кратка статия. Затова ще се спрем предимно на отравяния, свързани със замърсяването на околната среда в резултат на човешката дейност.  

Към токсичните фактори, застрашаващи здравето на селскостопанските животни, включително конете, трябва да се отнесат продуктите, отделящи се  в атмосферата, вследствие развитието на транспорта и промишлеността. Запрашаването и задимяването на полетата води до замърсяване на фуража  с арсен, флуор, цинк, олово, живак, молибден, азотни окиси, сяра и сероводород. Поразяването на растителността става и в резултат на  изливането на промишлени и битови отпадни води, съдържащи цианиди, хлориди, феноли, нитрати, съединения на хрома, магнезия и други метали и киселини, основи, детергенти, минерални масла, а също и органически вещества, например, отпадъци от нишестени и захарни заводи, целулозни фабрики.

Друга група фактори - това са вредни вещества, замърсяващи околната среда поради неправилното им прилагане за растителна защита - инсектициди, хербициди, фунгициди и родентициди. Немалка роля в отравянето на конете може да изиграе безконтролното провеждане на агротехнически мероприятия, например, внасяне на високи дози азотни торове, особено по време на суша. Това води до високо съдържание на нитрати в растенията. След хранене с такива растения нитратите в храносмилателния тракт на животните се превръщат в още по-токсични съединения - нитрити. Възможни са отравяния на животни с нитрати и нитрити, непосредствено намиращи се в минералните торове, замърсена вода от недълбоки кладенци или вода, стичаща се от вентилационни шахти. Изсушена зелена маса, слагана във фуражните смеси, също може да съдържа примеси на нитрати, превишаващи допустимте норми.

Коне, работещи по време на пръскането на градини, овощни култури, при слагането на минерални торове, на първо място са застрашени от отравяния. Разнородността на химическите съединения и способите за тяхното приложение (опрашване, пръскане, разливане) създават предпоставки за проникването им в организма на работещото животно по различни пътища – чрез храносмилателния тракт, белите дробове и кожата. Случва се в организма на животното едновременно да попаднат различни отровни вещества, използвани при опрашването или пръскането на градините, полетата и зеленчуковите градини и при консумацията на зелена маса с високо съдържание на нитрати, а също замърсяване с хербициди или инсектициди. Това създава голяма опасност от тежки отравяния с летален изход.

Много честа причина за отравянията при конете е употребата на храна, поразена от плесени или гъби, произвеждащи отровни вещества (микотоксини). Гъбите, отделящи токсини, поразяват преди всичко хлебните трици, царевицата и фъстъците. Неправилното приготвяне на фуража и лошото съхранение на компонентите на рациона благоприятстват създаването на условия за размножаване на гъбите.

Храненето с големи порции от някои растителни храни предизвиква възпаления на кожата. Причина за подобно заболяване могат да станат токсични вещества, действащи и дразнещи, само когато животното е изложено на слънце. Възпаление на кожата се проявява, например, при хранене на конете с елда, детелина, люцерна, фий или поглъщане на жълт кантарион.

Конете също се отравят от противопаразитни препарати заради предозиране или повишено просмукване в храносмилателния тракт при хронически възпаления. Особено чести са случаите на отравяне след прилагане на фенотиазин.

Предвид на голямото разнообразие на веществата, които могат да станат причина за отравянето на конете и широкия спектър на симптомите на заболяването, всяко забелязано безпокойство на животното трябва да кара собственика или персонала, обслужващ конете, да търси причините за болестта. Анализирайки ги заедно с признаците на заболяването, в полезрението трябва да попаднат храната, водата, условията на работа на коня, помещенията, където пребивават животните и прилаганите  в последно време лекарства. Подозрение, че може да има отравяне, предизвиква фактът, че няколко животни, държани заедно, внезапно заболяват и имат еднакви симптоми.

Признаците на отравяне са разнообразни в зависимост от вида, количеството, времето на действие на отровното вещество, състоянието, възрастта, физиологичното състояние и индивидуалната чувствителност на животното. В съвременните екологични условия и при начините на  внасяне на торове, няма да бъде преувеличено да се каже, че няма животно, в чийто организъм да не са се натрупвали високи концентрации на отровни вещества, ако малка доза от тях е достатъчна за предизвикване на забележими признаци на заболяване.

Отравянията могат да протичат остро, подостро и хронично. Най-честите признаци на отравяне са намаляване на апетита, вялост, обща отпадналост, постепенно отслабване, а също признаци, свидетелстващи за болка или затруднено дишане. В зависимост от количеството и вида на отровното вещество, преди всичко могат да се проявяват разстройства на органите на храносмилателната, дихателната, нервната, отделителната  система, а също нарушения на работата на кръвоносната система или кожата.

Отравянето с арсен води до загуба на апетит, слюнотечение, водниста, а по-късно кървава диария, изменение на цвета на космите, снижаване на чувствителноста към дразнителя, нарушаване на координацията на движенията, пареза и парализа, гърчове на отделни групи мускули, а също така аритмия и ускорено дишане.

Замърсяването на околната среда със свръхдопустими количества флуор води до свързването в организма на животните на флуора с калция, т. е. нарушаване на обмена на минерали - главно в костите и зъбите (неравномерно износване и появяване на кафяви петна).

Излишъкът на олово в организма води до слюнотечение, нарушаване на работата на храносмилателния тракт (запек, диария), и гърчове на скелетните мускули, възбуда и парализа. Излишъкът на молибден в организма води до недостиг на мед и възпрепятства поглъщането на фосфора.

Съединенията, влизащи в състава на инсектицидите, при попадане в организма, предизвикват у коня обилно слюнотечение и сълзене, нарушаване на дишането, диария, колики, треперене на мускулите, гърчове и парализа. Токсичните вещества от групата на  хербицидите при попадане в организма на коня предизвикват задушаване, слюнотечение, разстройства на кръвообращението и появяване на белтък в урината.

Признаците при отравяне с нитрити се свързват главно с преход на хемоглобина в метхемоглобин, който не изпълнява функциите за пренос на  кислород. Видимите признаци на заболяването при животните се проявяват след преминаването на  30-40 % от хемоглобина в метхемоглобин. Характерен признак на отравянето е кафявият цвят на кръвта, слюнотечение, диария, слабост, гърчове, нарушение на  движенията.

Въз основа на резултатите от изследванията може да се твърди, че замърсяването на храната с микотоксини не трябва да предизвиква  изразени симптоми на отравяне. Такива състояния са спорадични. Намаляването на телесното тегло е основна последица от тези отравяния при младите животни, при по-възрастни животни се наблюдава постепенно изтощаване на организма.

В случаите на отравяне на конете с отровни растения често се наблюдават общи остри симптоми. Преди всичко се забелязва възпаляване на стомаха и червата със съпътстващи колики. След това се появява диария. Често, също така, се констатира възпаление на бъбреците и уретера, нарушения  на нервната система и кръвообръщението, силна аритмия. След това в зависимост от вида, количеството на отровата и времето на протичане на заболяването, могат да се проявят признаци на разстройство на нервната система - неправилна походка и положение на тялото, треперене на мускулите, конвулсии, парализа – до загуба на съзнание и летален изход.

Казаното за възможните отравяния на конете има за цел да обърне внимание на необходимостта от защита на тези животни от отровни вещества. Най-простите начини за избягване на отравяне е спазването на следните правила: Необходимо е да се предпазват работните коне от отрови при опрашването на градините и полетата. След работа конете трябва добре да се измиват с голямо количество вода. Конете не трябва да пасат до пътища с интензивен автомобилен трафик. Тревата, в близост до пътища, химически складове и промишлени предприятия, замърсяващи околната среда, не трябва да се коси и получената зелена маса да се дава за храна. Важно е да се затвори достъпът на конете до отрови от различен произход, а също така до местата, където растат отровни растения. За да се избегне гниенето и плесенясването на фуража той трябва да се съхранява в сухи помещения.

В случай, че се появят признаци на заболяване, с лечението на животните трябва да се заеме ветеринарен лекар. За него е много важно да установи причините за отравянето. При подозрения за наличие на източник на отровно вещество във фуража, трябва да се изпращат проби за изследване. Способът на лечение и видът на прилаганите лекарства зависят от вида на химическото съединение, предизвикало отравянето. Информация от собственика на конете или който и да е от тези, които ги обслужват, за възможната връзка между болестта и отравянето, ще помогне на лекаря по-бързо и успешно да проведе лечението.